Първият път, в който една млада красавица от Карагеоргиево , село близо
до Айтос, известно с това, че там Експресът вдигаше шеметните 130 км,
докато прелиташе транзит през спирката, му върза и тръгна с него. Йонко
с широка усмивка му хвърли ключовете за колата, за да може Яким да
откара вече пияната гърла в квартирата и да я обладае.
За
съжаление, Яким нямаше търпението да изчака до белите чаршафи и още в
колата пусна ръка на мацката. Доста подпийнала, младата дама от
българо-мохамеданско потекло или както Йонков им викаше „помачка”,
остави без последствие треперещата ръка на младия Яким да се плъзга по
нежните извивки на иначе кръшното й 104 килограмово тяло. Добил смелост
от това, Яким разкопча незабелязано панталона си докато караше и извади
мъжкото си достойнство, гордо изправило глава в очакване да се запознае с
нещо различно от нежните пръсти на стопанина си. Яким нежно хвана
ръката на полу-пияното момиче и я постави върху готовия за подвизи
герой…
- Не – дръпна ръката си замаяната от алкохола мацка, усетила нещо в ръката й – Не пуша.
Сякаш гръм удари Яким и цялото му желание се изпари в миг.
Пренебрежителността, с която айтоската мадона го отхвърли, решавайки че
гордият Якимов звяр между загрубелите й от арападжика пръсти е цигара,
смаза Яким
Из книгата "Хероят на жълтото време" на Илиян Илиев- Льоня
Няма коментари:
Публикуване на коментар