събота, 28 януари 2017 г.

ЗА ДНЕШНИЯТ ИЗБОР КАТО НАЦИЯ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, ДАЛИ СИ ЛЕВСКИ ИЛИ РУМЯНА ВОЙВОДА... ВАЖНОТО Е, ДА НЕ СИ КИРИАК СТЕФЧОВ

Уважаеми Приятели, Неприятели и Не-заинтересовани люде,
Тази вечер семейно посетихме прожекция на „Воевода“, нов български филм. Избрах да отида не заради суперлативите, които заливат пространството, а защото една идея, посветена на Българщината, трябва да се подкрепя и част от парите, които тази вечер струваха билетите, надявам се, ще отидат за Българско кино.
Отлична идея на Екипа, страхотна актьорска игра, особено след като не успях да различа завършилите НАТФИС и тези, които с пренебрежение ги зоват „аматьори“. Вдъхновяваща идеология, реалистично отразяване на предполагаемите събития, както ги е описал Хайтов, сценарий,  който мога да приема и осмисля.
Един много полезен филм.
За съжаление, липсата на средства за българското кино, са довели дотам, че операторското майсторство се е свело до равнище, „кръжок по киноизкуство“ в Английската гимназия в Пловдив. В 70% от филма, актьорската игра оставаше на заден план, защото очите се изморяваха от непрекъснатата нестабилност на камерата. Но, когато знаеш, че безсмислените "великите победи на новите световни Лидери" над измислени извънземни, ще ти донесе повече  звонкови постъпления от собствената ти История, това е резултатът. 
Определено, „Левски“, който бе оплют тотално, бе по-добре направен филм по мое мнение. Уви, не успя да събере 100 човека на прожекция, както направи „Воевода“ тази вечер.
А това значи, че този филм и идеята, която носи е полезен.
И затова благодаря и на Актьорите, и на Режисьора, и на Екипът, стоящ зад огромната работа, и на Оператора…
Няма лош филм, ако идеята е да си спомним, че можем да се борим за Свободата си.
Дори и да е по детски наивно…

Гледайте „Воевода“. Всеки ще намери какво да хареса…

събота, 21 януари 2017 г.

НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ КУЛТУРАТА НА ДРУГИТЕ, ЗА ДА НЕ НАДЦЕНИШ ИЗДЪРЖЛИВОСТТА СИ В ДОЛНАТА ЧАСТ НА ГЪРБА...


НЕ ПАДАЙТЕ ДУХОМ, ПОРУЧИК ОБАМА...


Четвертые сутки горит Алабама,
Горит под ногами родная земля
Не падайте духом, поручик Обама,
Корнет Джозеф Байден, налейте вина.
Восстанье в Нью-Йорке, пылает Род-Айленд,
Линчует банкиров восставший народ,
Раздать кока-колу, корнет Джозеф Байден!
Поручик Обама, подать бутерброд!
Ликуют ковбои во всем штате Юта
Стреляют из ружей по неграм опять
Поручик Обама! Бегите оттуда
Зачем вам, поручик, сейчас умирать?
Никто не предвидел такого кошмара...
- О чем загрустили, мой друг президент?
- А в комнатах наших - сидят комиссары!
И девок в Овальный ведут кабинет...
Залив Мексиканский под пленкою черной,
Корабль "Нью Джерси" черней, чем вода...
Поручик О-О-О-О-О-бама! А может вернемся
Ведь красные негров жалеют всегда.
Автор - Марат Ахтямов,


вторник, 17 януари 2017 г.

АГЕНТ "ДВЕТЕ НУЛИ"

Агент „00“ беше на ръба да се пречупи и извърши предателство към  Родината си. Вече 14 дни, подложен на мъчения, които биха накарали дори Великият Инквизитор Томазо Торкемада да изглежда като Директор на детска градина, той бе готов да каже всичко, което знаеше, стига да знаеше нещо. Мъчителите му идваха и си тръгваха отчаяни един след друг, всеки един от тях с техники за изтръгване на признания, познати от зората на Човечеството. И един по един се отказваха. А неговият отговор винаги беше един и същ: “Нямам идея за какво говорите...”.
И той наистина нямаше идеи. Когато преди години чичо му – висш функционер на Партия, известна със своята геронтофилия, го попита какъв иска да стане. „Двете нули“ без да се замисля и по младежки ентусиазирано отвърна - разузнавач.
След седмица го повикаха да го запишат в школата в Симеоново. Чичото бе не само обикновен партиец, а ръководител на едно Управление, в едно Учреждение, което се грижеше за правилното отношение на българите към Партията и нейните ръководители.
За 5 години обучение, „Двете нули“ се появи 5 пъти на лекции, но чичо му винаги вдигаше телефона и той преминаваше крачеше по своя път нагоре. Завърши и получи карта, палка и пистолет, което го направи истински защитник на Партията и Държавата. Предстоеше му първо назначение и отново телефонът на Чичо влезе в ролята на кадровик. След телефонен разговор с приятел на Чичото, с който заедно играеха карти, споделяха приятни спомени за мандри и истинския кашкавал, както и мерак за млади девойки, „Двете нули“ бе назначен в разузнаването, а после, като верен кадър, изпратен в Англия - да види малко свят и надежда, че Светът него няма да успее да го забележи.
В Лондон получи и първата задачата от изключителна важност за цялата държава. Трябваше да вложи душевна сила и опит, за да проникне в най-големия завод за производство на ръчни колички. България се нуждаеше от тайната за направата на ръчна количка, която веднъж направена, служеше по двеста години без претенции и оплаквания. Родни аналитици имаха съмнения, че англичаните създават ръчни колички за военни нужди – и спешно се нуждаеха от потвърждение на това.
Когато Агент 00 се яви на интервю за работа в завода, с отличния си английски успя да заблуди англичаните, че е пакистанец, който крие индийския си произход. Назначиха го почти веднага на отговорната длъжност да събира боклука в цеховете.В централата в София не бяха мечтали дори за такова инфилтриране, даващо идеална възможност за изпълнението на отговорната задача.
За кратко време Разузнавачът успя да изкара близо 20 образеца от секретната ръчна количка.Бе измислил гениален план, който работеше в България, а сега работеше и тук. Вечер минаваше през портала, бутайки количка пред себе си покрита с вестник. Пазачите повдигаха вестника, виждаха, че вътре няма нищо и му махваха да продължава. И така близо 4 седмици.
Но той бе попаднал в страната с най-добро разузнаване в света. Родината на Бонд. Деймс Бонд. От векове те следяха и противодействаха на всеки опит да се разклати Империята. И „Двете нули“ не успя да се измъкне от зоркия им поглед.
Първо на албионците им направи впечатление навикът му да слага в чинията си в стола повече ядене, отколкото можеше да изяде. Това основателно предизвика подозрения и МИ 6 започна денонощно наблюдение.
Два дни след това откриха навика му да влиза с целия си багаж в обществените тоалетни и после да закопчава дюкяна си навън. Подозренията, че агент на българите е проникнал в секретния завод, станаха увереност, когато при оперативното наблюдение се установи, че при всеки опит да осоли яденето си, нашето момче винаги и неизвестно защо изпълняваше странния ритуал присъщ само на една нация, да взима солницата и преди да почне да я ползва, първо леко да я почуква в масата.
След всички тези факти един ден, когато „00“ изкарваше поредната си покрита с вестник количка през портала, отвсякъде върху него се нахвърлиха здрави мъже. Извиха ръцете му, надянаха една качулка на главата му и го метнаха в спрелия наблизо микробус.
Оттогава 14 дни бяха минали в непрекъснати мъчения.
Отначало го поотупаха, но резултатът от това насилие бе нулев. Първо, защото „Двете нули“ бе свикнал на бой. Беше го бил баща му, после го бяха били приятелите в махалата. След това записа да тренира борба и там ядеше бой от треньорът, който правилно бе преценил, че процесът на запомняне при „00“ бе по-успешен, ако знанията се набиваха не с педагогика, а със сила.
Второ, Хелзинският комитет за защита на правата на човека в Лондон вдигнаха вой, че бият циганин, декларирайки, че според проведените от тях социологически проучвания, в България всичко е една цигания.
Затова смениха тактиката. След като опитите да го напият и изтръгнат признания не дадоха резултат и водеха само до неуспешни напъни на измъчвания да запее фалшиво, мъчителите станаха по-груби. Започнаха всеки ден да му дават храна с много къри, което, според тях, просто трябваше да прегори хранопровода и стомаха му. Безумци, те вярваха, че лютото къри ще го накара да си пропее. На третия ден спряха, защото арестуваният попита дали няма да се намери едно “люто чушле”, че това червеното - кърито де, само го дразнело.
Провериха в Большая английская энциклопедия, че люта чушка е българският синоним на бойно отровно вещество без аналог в света, с поразяващ ефект от група английски туристи за час.
“Агентите на короната” разбраха, че имат сериозен противник, трениран да издържа до стоицизъм.
Тогава включиха тежката артилерия.
Оставяха го без сън, пускаха му класическа музика, предизвикаха възпаление на хемороидите му, а после подло го лишаваха от смрадлика, за да може да ги плакне и облекчи болката.
Оставяха го без тоалетна хартия, даваха му обувки с два номера по-малки, пускаха му “На всеки километър” и спираха на най-интересните моменти, точно преди майор Деянов да покаже с какъв талант омайваше всяка комсомолка, носителка на „страшни очи“. Нищо не даваше резултат. На всичките въпроси българският герой отговаряше винаги по един начин:
- Нямам си идея, Майна, за какво говорите.
- Не човек, а желязо! - просъска главният инквизитор с кодово име Инквизиторът. - Не знам как ги обучават там в България тези, ама нямах представа, че някой може да издържи на всичко това.
- Да му инжектираме скопуламин, шефе - предложи един от по-старите служители във „ Воксхол-крос“ № 85.
Всички в заседателната зала усетиха как студени тръпки от ужас преминават по гърбовете им. Скопуламинът, по-известен като „серум на истината“, бе медикамент, който можеше да  накара всеки да проговори и да си каже всичко, но след третиране с него жертвите оставаха идиоти за цял живот. Беше забранен в Обединеното кралство, но случаят беше сериозен и законите можеха да бъдат пренебрегнати.
- Горкият човечец - въздъхна Инквизиторът, - възхищавам му се като колега и го съжалявам. И той като нас го прави за Родината си. Но няма избор. Донесете скопуламина...
„Двете нули“ с изненада проследи дребния човечец в бяла манта, влязъл килията и направил му знак да навие ръкава на ризата. Иглата на спринцовката се заби хищно във вената на Българина, а натискащият буталото, го погледна в очите. „00“ видя в тях възхищение и дори една мъжка сълза на болка, резултат от уважението към толкова достоен противник.
Пет минути след като лекарят си тръгна, краката на „Двете нули“ изведнъж се подкосиха и той се свлече на пода. Реакцията му предизвика объркване в наблюдаващите го на мониторите в съседната стая мъчители.
- Какво става? - изненадан попита началникът. - Това не трябваше да се случва. Да не сте сгрешили дозата? Някой да ми обясни веднага...
- Феномен - объркан отговори лекарят, който бе инжектирал серума. - Скопуламинът, атакува всяка гънка на мозъка и унищожава задръжките. Така достига до необходимата информация, която не може да се скрие. А след като мине през всяка гънка, едва тогава може да атакува и центровете за равновесие. Тогава краката отказват и човек не може да стои прав. Но това, което се случва сега, е невъзможно. Скопуламинът трябваше да атакува първо всички останали гънки и чак тогава тази за равновесие...
За беда на Кралството, в мозъка на Затворника серумът бе попаднал в омагьосан кръг. Създаден, за да действа върху центровете на паметта и да блокира задръжките, скопуламинът бе попаднал в глупавото състояние да се плъзга, без да причинява вреди, по гладката полирана повърхност на сивото кълбо в главата на „00“ и се изливаше в единствената гънка, като предизвикваше само безобидния ефект от загуба на равновесие. А това не бе страшно за човек, който можеше да изпие 6 големи ракии без мезе за 20 минути и после смело да се прибере с колата в къщи.
- Какво е това? - изкрещя в пристъп на ярост водещият разследването агент. - По-силен от алкохола, по-издръжлив от камъка, по-неразрушим от Империята...?
- Това е Супермен - с прехлас отговори един от агентите в наблюдателния център. - Българският Супермен...
- Накарайте го да говори - изгубил всякакви задръжки, зарида Началникът, - Съдбата на Империята е в опасност...
Уви, по лицата на тези закоравели и видели какви ли не ужаси по бойните полета на тихия фронт мъже се стичаха само сълзи на безпомощност. В душите им се промъкваше хлад пред неизвестността, която бъдещето можеше да им поднесе с такива врагове.
- Да го пуснем, шефе - бавно промълви най-старият и опитен от тях. - Все пак нали влязоха в Европейския съюз. Едно е ясно, всички сме осъдени. Империята си отива. Учил съм за тях. Много нации са се захващали с тях и за изчезвали. Владели са ги римляните и ето - Римската империя я няма. После Византийската империя - и тя изчезна. Да не говорим за Турската империя - няма и спомен от нея. А Русия - освободила ги и после - революция... Край с Русия. Хитлер се върза с тях и загуби. А Съветският съюз направо се срина от картите. Да го пуснем и да чакаме изчезването и на Кралството, и на Европейския съюз. Така е пожелал Бог...
Седмица по-късно Агент „00“ бе посрещнат с почести в София. Засипаха го с грамоти, медали, премии, похвали. Лично Премиерът го прегърна пред камерите, а Президента чупеше снага в странни пируети, когато му връчваше медал „Стара Планина“.
Всички разузнавания бяха разбрали за провала на най-добрите, в опита им да пречупят този герой и трепереха от страх. Българин стана синоним на непреклонност, стоицизъм, воля, отговорност и обич към Родината. Агент „Двете Нули“ бе доказал, че няма сила, която да пречупи българската гордост и сила на духа.
 За него се написаха оди, децата масово се записваха в доброволните отряди на разузнаването, вече никой не искаше да бъде депутат, министър, мутра. Дори Бойко Борисов вече никой не искаше да бъде. Всички искаха да бъдат “ДВЕ НУЛИ”.
Затова НСС реши да го направи лектор в Симеоново. Да предава своя незаменим опит и да обучи бъдещите български “00” да громят врага по всички фронтове.
В деня на първата си лекция Агент 00 влезе в препълнената зала, изправи се пред стотиците, втренчени с възхита погледи в него, поклати тъжно глава и започна своята лекция:
- Учете, колеги. Защото всичко е в ученето. Учете много. Учете здраво. Учете всичко. Трябва да знаете. – „00“ спря встъпителните слова и огледа залата, след което продължи с въздишка - Защото, ако не знаете... много бият и мъчат, майка им стара...

/От книгата на Илиян Илиев  - "ХЕРОЯТ НА ЖЪЛТОТО ВРЕМЕ"/


сряда, 11 януари 2017 г.

БАЛОНЪТ "ХИТРИНО", ТАКА УДОБЕН ЗА ПОЛИТИЦИТЕ Е НА ПЪТ ДА СЕ ПУКНЕ

Днес следобед в София бе докаран ЛОКОМОТИВЪТ, участвал от Първо лице в катастрофата в Хитрино. И "ОСНОВНО ДОКАЗАТЕЛСТВО", според безброй "Експерти", Управници, Журналисти за "ПРЕСТЪПНАТА БЕЗОТГОВОРНОСТ" на Машиниста, довела до трагедията. Запечатан, за да не влизат вътре разни "проверяващи", придружен от Следователи, теглен като вагон от друг локомотив, за да не се увредят данните от компютъра. Както се полага по Закон. 
Според източници от Прокуратурата, Локомотивът ще бъде вкаран в хале, където ще се направи ПЪЛНА ПРОВЕРКА на Компютъра му за скоростта, с която се е движил по време на "СКЪСВАНЕТО" на влака. Придружават го и 20 тома документация, която е събрана до момента. 
Какво означава това за хората, които имат малко опит както в Железниците, така и в Правораздаването. 
1. Има голяма вероятност, налаганата теза за "БЕЗОТГОВОРНИЯ МАШИНИСТ", който вместо да си спазва Разписанието, карал като Пилот от Формула 1, да се окаже изсмукана от пръстите и за ПЪРВИ ПЪТ в Историята на Железниците след 1960 години, Машинистите да не са виновни, когато Държавата е била безотговорна
2. Може вездесъщият НЮТОН с неговите Закони, най-после да е успял да се свърже с някой отговорен кадър в Прокуратурата и да вдигне скандал, че признаваните от всички по Земята и Вселената Закони, дали му самочувствието да се нарича БАЩА НА ФИЗИКАТА, се загърбват безпардонно от Политици, Експертите на Политиците, Журналистите на Политиците и всички останали, свързани с Властта и Политиците. Иначе Прокуратурата ще трябва да признае, че Хитрино е единственото място в познатата. дори и непозната Вселена, където Физиката е от ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ. 
3. В 20-те Тома материали по разследването може да се окаже, че има документи от проверки, които за разкрили, че при оглед на стрелките, стрелка No 5 е била незаключена. За тези, които не са длъжни да знаят, незаключената стрелка може да е причина както за скъсване на Влака, така и за последвалото "РАЗПОРВАНЕ" на цистерната, причинила взрива. При незаключена стрелка, 3 см са достатъчни "ЕЗИКЪТ" на стрелка Nо 5, да дерайлира влаковата композиция и то при скорост от 40 км - необходимата за отклонение от Главния път, вместо налаганата от Власт, Медии и Прокуратура информация за самоубийствената скорост от над 71 км/ч. 
Както посочих и в предишните си материали, САМО ЕДНА СТРЕЛКА, МОЖЕ ДА НАКАРА ЗАКОНЪТ НА НЮТОН ДА СЕ ОБЪРКА И ДА ПРОПУСНЕ ДВА ЛОКОМОТИВА И 4 ВАГОНА, ПРЕДИ ДА ПОЧНЕ ДА РАБОТИ И ДА ДЕРАЙЛИРА СЛЕДВАЩИТЕ НЯКОЛКО.
4. Ще се окаже вероятно, че запаленото кюмбе на Бабата, няма нищо общо с последвалата експлозия, а изтичането на съдържанието от "РАЗПРАНАТА"/ЗАПОМНЕТЕ "РАЗПРАНАТА ОТДОЛУ"/ цистерна, е формирала аерозолен облак, който е възпламенен от искри от бутнатата контактна мрежа. Още преди месец цитирах специалист по експлозиите, който даде съвет на разследващите, да потърсят някой запознат с "термобаричните взривове". Дали е термобаричен или друг, не знам, не съм специалиста, който е нужен на Прокуратурата, но може да се окаже, че са го намерили.

СИЛНО СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ ЗА РАЗЛИКА ОТ КАТАСТРОФАТА В КАЛОЯНОВЕЦ, КЪДЕТО БЯХА ЗАЛОЖЕНИ ОБЯСНЕНИЯТА ЗА ЕДНИ 30 МЛН, ПОХАРЧЕНИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ЛИНИЯ С ЕВРОПЕЙСКА СИГНАЛИЗАЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ И ЕВРОПЕЙСКИ СКОРОСТИ, В ХИТРИНО ЩЕ СЕ НАМЕРИ ВИНОВЕН ДАЛИ НЯКОЙ БЕЗХАБЕРЕН МИНИСТЪР, ИЛИ ЗАМ. МИНИСТЪР, А МОЖЕ И ДИРЕКТОР, ЕКСПЕРТ ИЛИ ЗАЩО НЕ, ВСИЧКИ ЗАЕДНО, ВИНОВНИ ЛИНИЯТА ДА Е В ПО-ГОЛЯМАТА СИ ЧАСТ ТАКАВА, КАКВАТО НИ Я Е ОСТАВИЛ МИДХАТ ПАША. 
ВСЕ ПАК, В ХИТРИНО ЗАГИНАХА ЦИВИЛНИ, А ИНАЧЕ В КАЛОЯНОВЕЦ, САМО ЕДИН МАШИНИСТ ЗАГИНА.


ОСВЕН НА СЕМЕЙСТВОТО МУ И КОЛЕГИТЕ...

А ТЕ, КОЛЕГИТЕ, СА СВИКНАЛИ ДА ТРЪГВАТ НА РАБОТА, КАТО КЪМ ЕШАФОД...



понеделник, 9 януари 2017 г.

ПОТОП

 
- Ядко... Ехоооо, Ядко! Отвори оченца, Ядченце... Събуди се, чадо...
Гласът натрапчиво се вмъкна в розовия сън на Ядко Всеядков, безработен от години, но въпреки това успял да заеме честно място на общински съветник и грубо изрита оттам едрогърдата мацка, вече отпуснала се примамливо върху огромното легло и тръпнеща сънят на Ядко да завърши най-накрая с обладаване. Че всяка нощ, горката жена си оставаше все започната и недовършена.И беше й писнало да се явява в съня на Всеядков.
- Айде бе, Ядко, няма да те чакам до второ пришествие. Отваряй очи и слушай какво има да ти каже твоят Бог - вече доста по-нетърпеливо и с твърди нотки прогърмя гласът.
- Господин Бюреков? – стреснато на границата на съня предположи Ядков.
- Не, опитай пак. – леко учуден го подкани Гласът.
- Господин Ковачевски? – вече търкаше очи Ядко.
- Абе твоя Бог бе, ти колко Бога имаш? – В Гласът вече се долавяха раздразнителни нотки.
- Слави Трифонов – бе третото предположение на вече разбудения Ядко, демонстриращо бързата ориентация на политическите му щения.
- Пак ядец – ядоса се Гласът – Айде ставай, мехлюзино, това не е сесия в Общината.
Ядко се надигна стреснат от суровите нотки в гласа. Всичко, което можеше да доведе до заплаха я от бой, я от нещо друго, го караха да се стегне на момента. А тонът в гласа бе направо заплашителен.
На табуретката до леглото се беше настанил белобрад старец. Дълга бяла роба се стелеше като саван около тялото му, а около главата, подобно неонова реклама, светваше и загасваше широк нимб.
- Кой си ти? - притеснено попита Ядко. Телосложението и видимата възраст на стареца не внушаваха представа за мутри или друг вид насилие, но самият факт, че се беше промъкнал неусетно в спалнята му, създаваше усещане за някаква перверзност, а Ядко много се страхуваше от всякакви перверзници.
- Аз съм Господ, Ядко. Твоят Бог. Създателят! - скромно се представи Гостът.
- Бог ли? - злобно се изсмя Ядко, все още бесен от прекъснатия еротичен сън и вече успокоен, че ако се стигне до насилие, няма начин да не успее да бутне противника на пода и да избяга. - Какъв Бог си ти, бе? Аз съм Бог! Знаеш ли колко пъти съм съден и осъждан и пак въртя схеми? Пак ме приемат и Кмет, и заместници, и Областен, дори съм избран за съветник. Бог бил. Ела да видиш как ме гледат циганите като им давам по 30 лв за гласуване, та тогава ми говори за Бог.
- Не светотатствай, Всеядов - намръщи вежди нощният гост. - Не се опитвай да сравняваш Господ с Дявола. Изправи се и слушай, човеко, какво има да ти каже твоят Бог...
- Бе ти що не предадеш сексуални привети от мен на майка си, дъртак гърчав - изригна Ядко.. - Ей сега ще звънна по телефона и ще дойдат момчетата на Гитьо Нинджакото да те опердашат. Ако не бях политик, лично щях да ти отвъртя два шамара.
Внезапно протегнатата ръка замръзна. Някаква непреодолима сила сграбчи Ядко Всеядов и повдигна от леглото. Преди да успее дори да извика, странната сила го блъсна два пъти като шкембе у дувар в близката стена, а после с магическа бързина го върза на единичен възел.
- Аааааа - изпищя Ядко ужасен, - Господиииииииии...
- Кажи, чадо - наведе се над него старецът. - Какво искаш от своя Бог. Защо викаш името Господне?
- Болииии, олеле, болииии - стенеше Ной. - Пусни ме, моля те...Нямам много, ама ще ти дам 50 лева да ме пуснеш, моля те… Болиии.
- Сега вярваш ли, че аз съм твоя Господ? - строго попита Гостът.
- Ти си, да, само ти си. Само ме пусни, моля те, Господи! - приплака Ядко и в гласа му прозвучаха нотки на религиозен страх.
Старецът махна небрежно с ръка и като по чудо болката изчезна, а усетилия издайническа влага около чатала Съветник се отзова кротко изтегнат на спалнята.
- Прости ми, Боже, че не те познах! - преклонено прошепна Ядко.
- ОК, простено да ти е - нетърпеливо измърмори Господ и се приведе поверително напред. - Сега слушай внимателно, чадо мое, какво ще ти кажа. Няма да повтарям. Ти, Ядко, бе избран единствен, от мен да спасиш живота земен. Скоро ще изпратя Потоп на тази земя, както направих преди десетки хиляди години. Ти, Ядко, си този, когото избрах да построи огромен кораб, наречен ковчег. Когато дойде времето на Потопа, ще качиш семейството си - жената, трите си деца и по една двойка от всяка жива твар, която пъпли по тази грешна земя. Когато водата спадне, вие всички ще създадете един нов, по-добър свят...
- Кораб? - с недоверие го погледна Ядко. - Потоп? Айде стига, бе. За какво ти е да се напрягаш толкова. Що не си гледаш старините, ами си се хванал да се правиш на синя каска?
- Ах, ти, грешнико! - с ярост изрева Бог и вдигна с една ръка Ядко от леглото. - Как смееш да противоречиш на словата Божи...
- Чакай, съжалявам - заизвива се Вседков. - Пусни ме. Ще направя каквото искаш.
Старецът го пусна бавно на леглото с изражение на явна досада и приседна отново на табуретката.
- Въпроси?
- Амиииии, каква ще е моята далавера от това? Все пак аз съм бизнесмен и знаеш, трябва да изкарам нещо.
- Ще оцелееш и ще създадеш един нов, по-добър свят – обясни Бога.
- Че ква далавера има в това? – сви рамена Ядко – Поне да измислим някой проект да пусна в Общината, да дадат някой лев за Кораба. Щото без пари как ще го строя?
- Не ти трябват пари, аз съм осигурил материала – махна успокоително с ръка Господ.
- А, така бива. А там, дето каза за новия живот, нали си Господ..., не може ли да не е с жената? Има една колежка съветничка, много помага момичето. Изпълнително, умно. Ще е много полезна. А и гола изглежда по-добре, да ти кажа честно. По-лесно ще е там, оня номер с ябълката.
- Грешнико! - прогърмя гласът Божи.
- Добре де, добре, явно не може - сви се примирено Ядко. - Ама аз не знам как се прави кораб. Пише ли го в Уикипедия, щото не съм поглеждал. А и всичките тези животни..., като огладнеят посред Потопа, да не вземат да ни изядат нас и после нов живот - таратанци...
- Споко - махна небрежно с ръка Господ, - донесъл съм ти чертежи. Дървения материал съм го складирал отзад в двора. С животните ще е лесно, те са божи твари, аз ще се погрижа... Друго?
- Не, Господи... Все пак да оставиш номера на мобилния си, в случай на нужда... Само при спешност, разбира се.
- Да бе, да... - иронизира го Господ. - Няма да стане! Оттук нататък си сам, това е твоята повеля Чадо. Трябвам ли ти - връзка чрез арменския поп...
- Защо избра мен, Господи? - смирено попита за последно Ядко.
- Ами отдавна те наблюдавам, оправно момче си. А и много умни станаха тези хора, почнаха да забравят кой е Пътя и Истината, и Живота. - спря се за секунда Господ. – А ти си много подходящ за новите люде. Прости, но убедени, че знаят. Преди много хиляди години един евреин се справи с тази задача. И се справи добре. Обаче после не мож се отърва от претенции. От мен да знаеш, никога не работи с евреин. Ще ти напомня всеки ден, колко много работа е свършил за теб. Така че стискам ти палци и дерзай... Аз бягам, че трябва бая още вода да измисля отнякъде. За Потопа... И помни, на 30 почва началото на края. Имаш 29 дни.
Чу се пукване и в стаята замириса на статично електричество. Образът на стареца изчезна в нищото, а Ядко заби поглед в тавана. Така, мислейки схеми, дочака утрото.

Когато цялото семейство се събра на закуска, Избраният подробно разказа на жена си за среднощното височайше посещение и отговорната задача. Първата реакция беше далеч от очакванията му. Женицата избухна в сълзи и зави на умряло:
- Ядчо, Ядчице... На кого ни оставяш, Ядчинценчице... Ще те приберат я в Раднево, я в Карлуково, Ядче... Какво ще правя без теб, Ядче...? Ще разбере какви ги говориш онзи мръсник, как му беше името, от Телевизията, а Нарцисов, направо ще звъни на Бърза помощ да дойдат да те приберат.
Ядко се сви, подобно сгърчен пенсионерски орган в студена нощ, като чу името на омразния си враг. Вече години този зъл гений, Нарцисов не му даваше мира. Понякога имаше чувството, че непрекъснато някой го следи. Дори и у тях. Непрекъснато, този мръсник се упражняваше в риторика по телевизията, но поне, трябваше да признае, културно обясняваше всички непознати думи за Ядко, които често ползваше.
-   Мълчи ма – сопна й се Всеядков – Всичко е уредено. Трай да видя как да уредя с нещо да излъжа Кмета и да взема някой лев. А Нарцисов  ще го отсвиря и ще направим един по-добър свят, в който няма да има разни гении, с които за да говориш, ти трябва речник.

В този момент на входната вратата се почука. Ядко отвори и се отзова лице в лице с Началника на Общинска полиция.

- Здравейте Господин Всеядков! Гледам отзад бая дървесина сте посъбрал. Скатали сте колкото една гора. Ще взема да реша, че изсичането на горите, дето всички скачат срещу него е Ваше дело.
- Той, материалът е от Господ – отговори наперено Ядко.
- От Бойко? - недоверчиво запита Началника на Общинска охрана – Не знаех, че сте толкова близки и комуникирате.
- Не, от Господ - натърти Ной.
- Разбрах де, разбрах - намигна Общинският, - няма нужда от толкоз конспирация пред мен. Партизански имена и друго... Не знаех, че се знаете. Айде, мини някой ден да се видим в офиса. Току виж, реши се да те сложим депутатска листа. МОже и да водиш,кой знае.Да не ме забравиш, ей...
- Ще видим – наперено изгледа събеседника на прага си Ядко – Нещо не се справяш напоследък. Гледай да се стегнеш, че да не се уволняваме.
- Разбира се, господин Всеядков – върна се към официалния тон и заотстъпва по стълбището Представителят на Общината – Ще си взема бележка.
Ядко затвори вратата и тихо изцвили от кеф. Работеше, мамка му. Каква сила е да бъдеш Бог. Само да мине тоя потоп и щеше да се позамисли как да се уреди с  тази работа. Да стане Бог. Все пак бе по-млад, по-хубав, дори костюм имаше, а не някакъв си бял чувал, като онзи изкуфял Старец.

След час Ядко гордо спря жълтия си автомобил пред служебния вход на Общината, правейки невъзможен достъпа до него и против всички противопожарни правила, но Правилата бяха за другите, а той бе говорил с Господ.
Минута по-късно нахлу в Кабинета на Кмета, прекъсвайки важна среща и изстреля.
-   Кмете, трябва да говоря с теб. Спешно.
-   Айде да е след малко – раздразнен от неуважителното нахлуване се надигна Градоначалникът – Виждаш има важна оперативка.
-   Спешно е – настоя Ядко – Въпрос на живот и смърт.
-   КОлеги – обърна се към останалите наредени около масата Кметът – Нека прекъснем за 10 мин. Виждате, че явно тази възбуда си има причина.
Хората около заседателната маса се надигнаха и мърморейки заизлизаха, докато Кабинетът се изпразни.
-   Какво има? – леко притеснен и видимо раздразнен попита Кметът.
-   Виж сега. – стих глас, поверително започна да разказва Ядко.
-   Тази вечер бях посетен от Господ.
Кметът внимателно се взря в очите на Ядко, търсейки да види големината на зениците му, но установи само, че явно не е под въздействието на наркотици.
-   Кой Господ точно, разбра ли? – с едва доловима ирония в гласа попита Кмета. – Да не би да е била някоя Богиня и да сте прекалили с алкохола?
-   Не бе, слушай – отрицателно поклати глава Всеядов и почна да разказва, като не спираше да ходи напред- назад.
-   Значи потоп – замислено се почеса по главата Градоначалникът.
-   Да, повсеместен. Затова искам да те помоля, да притиснеш нещата там с моя проект за спа-центъра в Малиново. Да не се занимавам после с новата администрация. След Потопа.
-   Трябва ли да предупредим гражданите? – вече не криейки сарказма си попита Кметът – Все пак знаеш, наш дълг е да се грижим за тях.
-   Абе, мани ги бе – махна небрежно с ръка Ядко – Какво си се загрижил за разни неудачници? Казах ти, всички ще изгинат, а аз ще създам нова раса.
-   Ти? Браво – засмя се Кметът
-   Е, ще те взема и теб на Кораба, да видиш че ценя, като някой ми помогне.
-   Ами добре,- изправи се Кметът – Ще се готвя и обади се като стане време да дойда на Кораба.
-   А там за проектчето? – попита ставайки Ядко.
-   Ще го уредим, веднага след Потопа –успокоително го потупа Градоначалникът и като го изпрати до вратата, се обърна към чакащите отвън – Заповядайте, Колеги да продължим, че май не остава много време да свършим всички замислени задачи.
Всеядков съзаклятнически намигна на Кмета и изскочи навън.
„Да те взема ли? – мислеше си той – Ща те взема, ама таратанци. В Новият свят Кметове не ми трябват. Аз ще съм Кмет, аз ще съм Министър, Аз ще съм Бог!“

Същият ден, Ядко Всеядков нае работници, които започнаха да сглобяват кораба по предоставените му свише чертежи. Обеща им, че ще плати за работата на 30 число в края на месеца и обеща сериозни надници, ако успеят да се справят до 29 ти.
Работата закипя и скелетът на Спасителният Кораб, бавно започна да се оформя.
Ядко непрекъснато се оглеждаше и почна да му се струва, че материалът ще дойде в повечко, затова успя да шътне една немалка част от него на един български турчин, който се занимаваше основно с износ на българската гора в Анадола.
Животните започнаха да пристигат по двойки и скоро станаха най-голямата атракция на живеещите наоколо, които до такава степен бяха свикнали с номерата на Ядко, че просто приеха огромния зоопарк под прозорците им, като някаква поредна схема с диви животни, които да сурне за някой лев и общо благо.
И точно в името на Обществото, Ядко на бърза ръка успя с приятели да опука антилопите, подари кожата на мечките на Нинджакото, който си падаше по лова. Последваха ги тигрите, бизоните, калканите, шараните, фазаните… Дните и вечерите се събраха в един безкраен купон за приятели.
Няколко дни преди крайния срок, Ядко бе измъкнат от купона по изричното настояване на ръководителя на строителите.
-   Господин Всеядков, имаме проблем. – загрижено започна Човекът – Няма дървен материал за обшивката. Скелето е готово, но онзи турчин е прибрал всичко останало от дъските и сега има само един гол скелет, а идва 29 ти.
-   Хм – замисли се Ядко – Абе виж там какво може да се направи. Я го обшийте с вестници и му ударете една боя отгоре.
-   Как така с вестници, Господине? Невярващ на ушите си смаяно го изгледа Човекът – Ами така ще потъне.
-   Спокойно бе – потупа го Ядко – Вие го завършете да изглежда, че е готов, а аз после ще му мисля.
Ядко Всеядков се върна обратно на купона, като се подхилваше под мустак. Този Господ се оказа такава шматка, направо да не повярва Човек. Кораб ще му строи. Потоп. Що приятели бе направил покрай непрекъснатите екзотични гуляи, дето след това ще му дават по едно рамо. Що девойчета се хвърляха на врата му, когато палеше с уиски барабаните на оркестъра. Потоп, да бе да…

И тогава заваля...

Отначало само закапа. Нарядко. После почна да се сипе на едри капки. Накрая тежки струи, като потоци се заизливаха отгоре. Валеше непрекъснато. 40 дни и нощи. Телевизиите показваха покъртителни кадри как една след друга изчезваха под вълните държава след държава. После и телевизиите спряха, потънали в Божия гняв.
Ядко трепереше до завършения Ковчег, молейки се да му се размине. Всичко се бе наредило така добре този месец. Гуляи, жени, уважение и всичко свършваше така безславно. Добре, че поне щеше да се спаси…
Внезапно го връхлетя огромна тълпа от гуляйджиите, все министри, депутати, кметове, мутри, бизнесмени. Всички, награбили кой каквото може, се блъскаха и катереха, ритаха, псуваха в опит да се качат на спасителното средство.
- Чакайте, това си е моят ковчег! - опита се да ги спре Ядко.
- Имаш ли документ за него? - изрева един Министър.
- А разрешително за капитан имаш ли? - включи се чиновник от Министерството на транспорта. - Как без документ ще управляваш такъв тонаж?
- От коя Партия си ти бе, ренегат? - изпищя един партиен лидер, известен най-вече с факта, че можеше да открие новина във всяко нощно гърне, при условие, че е пълно.
Нинджаката  дори не си направи труда да отговори. Трясна му два юмрука в изненаданата физиономия и за по-сигурно го подпря с ъперкут отдолу в брадичката.
- Трябва да спася Света, животните - вайкаше се Ядко. - Господ иска от мен това...
- Какви животни бе – изсмя се един Депутат – Нали всичко изядохме. Я се огледай, къде виждаш животни освен нас?
- Господ ще те разбере - потупа го по рамото друг добре разпознаваем Политик, защото анусът му бе по-сниман от лицето му.
- Ако не Господ, тогава Аллах - добави един турчеещ се циганин, седяш до него в Общинския съвет..
.
- Ядко, Яденце – дочу писъците на жена си Всеядков и това го подтикна да скочи на борда при цялата пасмина и смело извика:
- Напред, пълен напред…
Големият КОраб се заклати и бавно се отдели от степелите. Около тях се давеха хора, изчезваха познати лица, но Ядко Всеядков не виждаше нищо. Той бе вперил поглед напред, към бъдещето, където го очакваше една нова генерация, създадена от него…
А заедно с него в бъдещето се бяха взрели и всички, успели да се докопат до борда дърти политици и млади девойчета.
И не усетиха, когато вестниците поддадоха и Корабът започна да потъва. Леко и внимателно. За да не ги уплаши. А после по-бързо.
И по-бързо.
Писъците им заглъхнаха под водата.

- Мамка му стара - изруга Бог, - от този Ядко и чеп за буре не ставаше, ама пусто доверие…
После Господ свали бялата роба, която носеше като дегизировка, изправи едро тяло и опъна по шевовете генералската униформа, която обличаше веднага, щом се прибереше след Заседание на Министерския съвет.
- Цецо, айде да се хващаме, че Новият свят мен чака. Само че този път няма да се изхвърлям за 6 дни, за 6 месеца ще го спретна…
-//-

Лампата рязко разкъса мрака в стаята и измъкна от обятията на кошмара Ядко Всеядков. Задъхан той седна в леглото и трескаво се заопипва, за да се увери, че е жив.
-   Айде, пациентите, време е за хапчетата – строгият глас на старшата сестра, школуван с дългогодишни тренировки от мъжа й, старшина в близкото поделение разцепи тишината.
-   Ядко, какво се опипваш бе- спря до него Церберът в бяло и му подаде две сини, едно червено и няколко жълти и бели хапчета. – Да не би пак да ти се е явил Господ, че знаеш, Докторът каза, ако слушаш, да те пуснем за Събота и Неделя да се прибереш.
Ядко глътна наведнъж цялата шепа медикаменти и пак се отпусна на гръб. Мълчеше, защото не искаше да му отрежат отпуската. Така искаше да види родния Димитровград.

Оставаха само два дни до Събота, а в Психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – Раднево, започваше поредният напрегнат ден.

четвъртък, 5 януари 2017 г.

В СЛИВЕН СЕ ЕБ*Т, В СОФИЯ НИ ПРЕ*БАВАТ

/БЪДЕЩИЯТ ГВАРДЕЙСКИ ОРКЕСТЪР РЕПЕТИРА НОВИЯ ХИМН/






Покрай масовото недоволство от дискриминацията, на която е подложен българския етнос в собствената си страна, бившата КОМУНИСТИЧЕСКА снаха и настоящ Вице-премиер в оставка Миглена Кунева, известна най-вече с умението си да продава български интереси заяви, че Ромите в България заслужават привилегии, защото са се борили с бедност, социален натиск и заплахи.
Прокуратурата в Сливен пък вчера започна проверка за ново непорочно зачатие. Ще проверяват, дали 12 годишната преди 9 месеца майка и на ПЪРВОТО БЕБЕ ЗА 2017 и 15 годишния баща са правили секс. Дано да приключат, преди да им дадат апартамент. За благодарност. 
Явно, г-жа Кунева и Сливенска Прокуратура не живеят в моята и Вашата България, защото тук, при нас, в перманентна бедност, социален натиск и заплахи живее само българския етнос.
Те, Българите, не получават помощи по 1600 лв, но плащат данъци и то не малки. Разбира се, за тях няма безплатна медицинска помощ, най-вече защото не могат да се докопат до лекар, който да не компенсира безплатните грижи за циганите, с тихата готовност на българите да си плащат, за да живеят.
Няма ги и озъбените като кучета съдия-изпълнители, наети от банки да прибират собствеността на всеки закъснял поради необходимостта да внася данъци или здравни осигуровки българин, за сметка на обявените като несъбираеми кредити на циганите, които същите банки така щедро спонсорираха преди.
А за Енергийните дружества и ВиК да не говорим, там вече всеки, дори Министър – Председателят знае, че сметките са такива, поради компенсациите  за безплатния ток и вода, които циганите си експроприират.
Сега и стипендии ще получават в съотношение 2:1. Или иначе казано, колкото взимат две българчета, учещи и постигнали успех над 5.50, толкова ще взима едно циганче, което срича за 2 и с малко добро сърце от Учителя и Директора, оформя феноменалния успех от 3.50.
Но най-страшното е друго. В цялата логорея, изсипана от г-жа Кунева, социоложката Мира Радева и сливенските Прокурори, прозира само опит да се защити поредното нарушение на Конституцията на Република България. Кунева дори, без да се усети, подобно Хилари Клинтън,  издаде Държавна тайна. СЪОБЩИ РЕАЛНИЯТ БРОЙ НА ЦИГАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ.
Г-жа Кунева посочи преди два месеца, че през 2020г, циганите ще представляват ¼ от работната сила у нас. Информационна агенция Bulgarian Times, си направили труда да направят няколко калкулации, ползващи числа от Статистическия институт.
Излиза според тях, че при 4 млн човека работна ръка нас, 1 млн са представители на ромската общност. Като прибавят старците, децата, бременните майки и ползвайки общоприети формули за социални съотношения, Bulgarian Times правилно достигат до най-пазената тайна на последните години от всяко правителство, а именно, че в момента ЦИГАНСКИЯТ ЕТНОС наброява около 1,5-1,8 млн човека.
И В СЛИВЕН СЕ ГРИЖАТ ЗА ЕТНОСА. РАБОТЯТ ПО ВЪПРОСА С ПРОСПЕРИТЕТА... АМА КАК СЕ РАБОТЯТ... Ето как:

Едно Сливенско цигане попитало приятелчето си:
- Абе, Асане, ти мадецинска систра и*бал ли си?
- Иииии - ядосало се другото циганче - Чак пък мадецинска не съм, баси...

В помощ на изчезващите по волята на Правителството и Евро-Атлантическите ценности българи, прилагам текста на бъдещия химн на Република България. Учете го, че време не остана.


Same amala oro kelena
Oro kelena dive kerena
Sa o Roma
(Amaro dive
Amaro dive, Ederlezi
Ej... ah... )
Sa o Roma, babo, babo
Sa o Roma, o daje
Sa o Roma, babo, babo
Ej, Ederlezi
Sa o Roma, daje
Sa o Roma babo, E bakren cinen.
A me coro, dural besava.
A a daje, amaro dive.
Amaro dive erdelezi.
Ediwado babo, amenge bakro.
Sa o Roma, babo. E bakren cinen.

Eeee...j, Sa…