ОРИГИНАЛНАТА "ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА" ПО ДАРВИН, ПРЕДИ СМИРНЕНСКИ ДА Я РАЗВАЛИ...

Преди около 2 млн години, Маймуните владеели пространството под дърветата, където по цял ден събирали опадали гнили плодове и се хранили – не обилно, но достатъчно. Така било от 2 млн години и така щяло да бъде, ако един ден в Стадото не се пръкнало ново маймунче.

То не слушало, било любопитно, вряло се там, където не му била работата и въпреки шамарите, които получавало от по-старите и опитните в намирането на гнилочта маймуни, растяло вечно търсещо и различно от останалите.

Един ден, докато другите усилено сбирали окапалите плодове от земята, умната, вече пораснала Маймуна, вдигнала глава нагоре и пред очите й се разкрил красивият и примамлив свят, криещ своите тайни в клоните. Тук-там сред листата се мяркали красиви окраски на същите плодове, които вече изгнили, целите кафяви, всеки ден Тя и Стадото й събирали.

-          Ей – извикала Любопитната Маймуна – Ей, елате малко тук.

Събрало се Стадото около нея и тя вдигнала ръка и посочила нагоре.

-          Вижте, там горе има по-хубави плодове. Видях ги. Стига сме се тъпкали с тази гнусотия тук долу. Да отидем, там горе, където, убедена съм, е по-хубаво и плодовете са повече и по-сладки.

Останалите маймуни я изгледали продължително, поклатили глава неодобрително и пак забили нос в земята, да търсят малкото и гадно но вкус, но за сметка на това сигурно препитание.

Но Умната Маймуна не се отчаяла. Тя се хванала за най-ниските клони и се закатерила нагоре. Там, сред листата, Тя открила един нов, по-красив и топъл свят, а Плодовете… Плодовете били много, всякакви цветове, ухаещи, зрели, мамещи, вкусни…

Откъснала един и го захапала. По тялото й се разлял невероятен вкус, а ароматът, който изпълнил въздуха наоколо бил неописуем.

-          Гледай ти – учудила се Умната Маймуна – Да се чуди, Маймун, какво правим 2 млн години долу, сред онази влага и мизерия, да търсим по цял ден окапали, гнили плодове, приличащи на цвят и вкус на лайната ни, вместо да се качим тук горе и да почнем да живеем по-добре.

Навела се тя към трудещото се за поредната порция Гнилоч долу Стадо и завикала…

-          Ей, вижте ме къде съм. Елате тук горе. Топло е, сухо е, а плодовете са направо върха…

Хиляди очи на Стадото долу се вдигнали към викащата ги горе Умна Маймуна. Тя им махала усмихната над тях. Показвала им сочните и красиви плодове около себе си. Демонстрирала им, как удобно се отпуска в клоните и слънчевите лъчи я галели одобрително. Приканвала ги, да я последват нагоре, там където може да се открие по-хубавият, по-смисленият Живот.

РАЗКРИВАЛА ИМ ЦЕЛИЯТ РАЙ НАД ТЯХ.

-          Баси – накрая рекла една от останалите маймуни, натоварена с отговорната задача да контролира търсенето на храната – Видяхте ли?

НА ТАЗИ МАЙМУНА, ЗАДНИКЪТ Й ЧЕРВЕН…

Стадото разочаровано поклатили глави и се върнали отново в търсене на насъщната гнилоч за деня…

ТАКА СЕ РОДИЛО ОБЩЕСТВОТО И МНЕНИЕТО МУ...
ЗА НОВИ 2 МЛН ГОДИНИ...