сряда, 19 октомври 2016 г.

ЛЮБОВТА КЪМ ПАРТИЯТА - ЕДИНСТВЕНАТА, ИЗДЪРЖАЛА ПРОВЕРКИТЕ НА ВРЕМЕТО

Попадна ми една анкета във Фейса, за Любовта и филмите, в които най-добре е разкрита. Видях заглавия като "9 седмици и половина", за изгарящата любов между мъж и жена, "Планината Броукбек" - филм, разкриващ еманация в Любовта между МЪЖ И МЪЖ, "Джия" - дълбока дисекция на красотата на ласките между ЖЕНА И ЖЕНА. Всеко едно от посочените стотици заглавия в анкетата, разкриваше част от очарованието на различните видове любов. 
И тук забелязах огромната дупка, която зейна в разбирането за Любовта. 
Липсваше заглавие, което да разкрива най-чистата, най-искрената, най-всеотдаващата Любов, която като дойде веднъж, никога не си отива... Онази, ЧЕТВЪРТАТА Любов, в която хората търсят утеха, наслада, бъдеще, кариера...
Затова предложих, неповторимите шедьоври на българското кино: "Човекът от Народа",  "На всеки километър", "Ударът". Все произведения на изкуството, разкриващи най-важната от всичките любови в България - ЛЮБОВТА КЪМ ПАРТИЯТА.
Една любов е силна и истинска, когато е минала проверките на Времето. И трябва да признаем, че единствено Любовта към Партията е издържала тази проверка. 
Достатъчно е да видим и днес, как бивши влюбени и кълнящи се във вярност на Партията хора, продължават да си спомнят с умиление за времената, когато всяко посегателство към верността и ръководната роля на Партията - Майка, се наказваше жестоко. 
Да видим, как тази Любов, се предава от поколение на поколение и днес, децата на бившите партийци, са поели любовната щафета от родителите си и продължават да обичат същата Партия, макар и под нови имена. 
"Няма нищо по-скъпо за мен, от Любовта към партийната идея", откровеничи главният лирически герой във филма "Човек от Народа". А хората по градове и села, масово му се кълняха във вярност. И на него, и на Партията. 
Днес, Човекът от Народа, по-млад, по-мъжествен, по-одухотворен, отново броди по градовете, поради липса на селяни и пак се радва на Любовта. И както във всяка любов, непрекъснато има по един Яго /при нас, в България, те са хиляди яговчета/, който завижда на красотата на чувствата и вярва, че неговата партийна Любов е по-чиста, по-неосквернена, по-автентична...
И хвърчат разни бай-уища, снимани ануси, еректилни дисфункции и какви ли не още доказателства за автентичност на чувствата, за да засвидетелстват, че  няма  такава сила, която да разруши тази единствена и безкрайна Любов...
Четвъртата...
И най-силната...

Няма коментари:

Публикуване на коментар