НАЗАД В БЪДЕЩЕТО ПОД ЗНАМЕТО ЧЕРВЕНО И ТУК-ТАМЕ МАЛКО СЪРП ИЛИ ЧУК... СПОРЕД СЛУЧАЯ, КАКТО ДОЙДЕ...

Какво ли би било, ако Горбачов не бе подкрепил превратаджиите на Тато и продължавахме да тичаме към светлото бъдеще на Социализма?

Един човек във Фейсбук - СТЕФАН СЕВЕРИН, е направил опит да погледне НАЗАД В БЪДЕЩЕТО...

Ето как е видял нещата той...

АКО НЕ БЕШЕ 10 НОЕМВРИ 1989 ГОДИНА КОЙ КЪДЕ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ?

Да, наистина кой какъв щеше да бъде, само след две седмици, ако Горбачов не беше свалил Тато. Доста често си мисля за това и си представям:

1. Бойко Борисов – най-вероятно щеше да е вече пенсионер ,подполковник, началник на някоя районна пожарна в София. 

2. Сергей Станишев – щеше да е зав.-отдел в ЦК на БКП 

3. Георги Първанов – щеше да е старши научен сътрудник в Института по история на БКП, може и да е член –кореспондент на БАН 

4. Лютви Местан – директор на училище в Момчилград, съпруг на дъщерята на първия секретар на БКП 

5. Николай Бареков – никому неизвестен редактор в пловдивския телевизионен център 

6. Петър Стоянов – бракоразводен адвокат с обилна клиентела 

7. Жельо Желев – щеше да търка бюрото в Института по култура и така щеше да се пенсионира 

8. Меглена Кунева – най-вероятно посланик в някоя западна страна, защото е снаха на секретар на ЦК на БКП 

9. Цецка Цачева – щастлива пенсионерка след юристконсулството и партийното секретарство в областния съвет в Плевен

10. Цветан Цветанов – даскал по физическо в някое столично училище 10. Волен Сидеров – фоторепортер в някой столичен вестник 

11. Михаил Миков – съдия във видинския съд или доцент в СУ 

12. Иван Костов – доцент или най-много професор по политикономия на социализма в

института „Карл Маркс”...

13. Жан Виденов – най-вероятно секретар на окръжиня комитет на БКП в пловдивска област...
14. Емил Кошлуков - щеше да лежи 4-та присъда за поредния виц срещу Социалистическото бъдеще на Народната Република.

Така нареченото острие – Менда Стоянова , ще ше да да търка данъчното бюро в Пловдив, Лилянка Павлова с баща ,който работи в ЦК на БКП и дядо партизанин от отряда „Чавдар”, щеше да върти изпълнително работата в някой отдел на ЦК на ДКМС, Томислав Дончев щеше да си дере гърлото по микрофона в радиоцентъра в Габрово, където аз съм основател. А за другите няма какво да говорим – щяха кротко да си живуркат под вода! Никой нямаше да знае, че съществува някой си Филип Димитров, Ахмед Доган, Корнелия Нинова, Данчо Ментата и всякакви други политически титани на мисълта.